Comet Assay

State-of-the-art comet images

Atomic Force Microscopy

S. cerevisiae chromatin fibers

DNA Gel Electrophoresis

MNase sensitivity assay

Light Micoscropy

S. cerevisiae ageing cell morphology

Symbiomatter

 

 
http://binar.bg/66152/na-krstoptya-mezhdu-nauka-i-izkustvo/?adysfont=true
„Симбиоматър“ е първото сдружение в България, което подава ръка на изкуството и търси сътрудничество

Symbiomatter: лаборатория за експериментални изкуства е създадена през 2016 година с цел да се превърне в инкубатор за проекти на границата на изкуството, науките и технологиите. Сдружението вярва, че подобен вид изкуство развива усет и екпериментален подход към нови възможности и перспективи, създадени от развитието на новите технологии и науката. Symbiomatter организира образователна програма във формата на работилници, лекции и курсове в областта на изкуството, науката и технологиите, и техните пресечни точки. Тази програма цели демократизиране на науката и най-новите технологии като ги прави достъпни до по-широк кръг от обществото. Надяваме се това да доведе до ангажирането на големи групи от обществото по съвременните теми за технологиите и техния потенциал и рискове, както и сътрудничеството между специалисти от различни области и съответно до нови оригинални решения на социални и обществени проблеми. В дългосрочен план, Symbiomatter: лаборатория за експериментални изкуства цели да създаде собствено пространство (био-лаборатория), в която неговите членове могат (еднолично или в сътрудничество) да извършват научни или артистични експерименти и изследвания. Дружеството има специален интерес към изследвания които са пренебрегнати от институционализираните науки, технологии и изкуства поради липса на интерес, финансиране или директна обществена полза. В този смисъл, проектите в нашата публична лаборатория ще са открито експериментални, интердисциплинарни и отворени към неочакваното и непридвидимо новото, тоест отварящо творческия потенциал на бъдещи възможности, които невинаги можем да (пред)видим от хоризонта на настоящето.
Symbiomatter: лаборатория за експериментални изкуства е член на широка мрежа от международни организации изследващи границата на изкуството, науката и технологиите, както обществени био-лаборатории, така и институционализирани научни центрове. Чрез съвместни проекти, финансирани от Еразъм, Европейската комисия, Америка за България, Японската фондация и други институции, както и чрез работилници, лекции, изложби и фестивали представящи работата на международно признати учени и художници, смятаме да предоставим на българската общественост достъп до международните тенденции на границата между изкуството, науката и технологиите.
Етическият код на нашата лаборатория е: анти-дисциплинарност, инклузивност, прозрачност, свобода, безопасност, сътрудничество, open source.

http://binar.bg/66152/na-krstoptya-mezhdu-nauka-i-izkustvo/ 

 

 

 

"Symbiartic: изкуство чрез наука"


https://www.bnt.bg/bg/a/izkustvo-chrez-nauka
Произведения на световноизвестни творци, вдъхновени от науката, ще бъдат представени на изложбата "Symbiartic: изкуство чрез наука" от 17 - 19 ноември в Sofia Tech Park. 
Symbiartic е една необичайна изложба, която създава точка на пресичане между научни феномени и артистичната им интерпретация. Нарича се SciArt - изкуство, вдъхновено от фундаменталната наука, което пресъздава вечната жажда на човека да вникне в природата на собственото си съществуване. Повече за нея в студиото на "Денят започва с култура" разказаха куратора Розалия Циканделова, актрисата Валерия Георгиева и доц. д-р Георги Милошев, ръководител на Лаборатория по молекулярна генетика към ИМБ-БАН.

Професии с бъдеще

Безплатно изложение показва на учениците и родителите кои са професиите с бъдеще

Професия: Молекулярен биолог

Молекулярна биология

Науката и научните открития са това, което движи човечеството напред. Благодарение на тях днес можем да се придвижваме бързо от точка до точка, да се свързваме помежду си дори и да се намираме на стотици хиляди километри един от друг, да живеем по-уютно и лесно, да бъдем здрави, да познаваме света около нас, да вдигнем поглед към Вселената и звездите, да планираме мисии до Марс. А в бъдеще все по-важно значение ще имат научните достижения в сферата на генетиката и молекулярната биология. Те ще ни помогнат да се справяме по-успешно с болестите - да ги лекуваме и предотвратяваме - и дори да удължим живота си.

Да бъдеш учен често е голямо предизвикателство, понеже трябва да имаш солидни познания, в случая по биология, химия и физика, и да се стремиш непрекъснато да ги развиваш, както и да ги обогатяваш с нови в други сфери, свързани с новите технологии например. Но тази професия може да е и доста интересна, особено за хора, жадни за знания и с желание да работят за кауза и да бъдат полезни на обществото. Разгадаването на тайните на човешкия геном, търсенето на механизми и начини, чрез които организмът успешно да се бори с развитието на невродегенеративни и злокачествени заболявания, разработване на съвременни лекарства и терапии на социално значими заболявания са ежедневие в професията молекулярен биолог.

Повече за професията разказва Милена Георгиева, учен и изследовател в сферата на молекулярната биология, генетика и епигенетика:
http://www.karieri.bg/karieren_klub/suveti/3072931_profesiia_molekuliaren_biolog/

 



Фестивал Свободата да бъдеш

Свободата да бъдеш
Всеки трябва да живее дълго, но никой не трябва да бъде стар“, казва Джонатан Суифт, английски писател и журналист (1667-1745).
За съжаление, обаче, стареенето е неизменна част от живота. С времето клетките, тъканите и органите са изхабяват, гените започват да работят неправилно, трупат се мутации.
С други думи, стареем!
Защо, обаче, някои стареят бързо, а други изглеждат с десетки години по-млади от връстниците си?
Защо дори еднояйчните близнаци стареят различно? Та нали имат една и съща ДНК?!
Отговорът на тези въпроси е един и се крие в науката Епигенетика. Основният ѝ предмет е онази наследственост, която не се крие в гените, а в начина, по който те работят. Генетично сме почти еднакви, но епигенетично сме различни. Изглежда, че ДНК не е нашата съдба, защото независимо, че носи наследствената информация, съществуват механизми, които определят как тази информация ще работи.
Пътешествието, на което ще се отправим, ще бъде изпълнено с идеи и епигенетични рецепти за здравословно остаряване, взети от научната практика. Ще се гмурнем дълбоко в дебрите на човешкия геном, за да разберем най-интимните механизми, които карат гените ни да работят по един или друг начин. И разбира се, няма да крием крайната си цел, а именно да накараме нашата генетика да функционира така, че да остаряваме здравословно.

Списание ОСЕМ на живо

 Списание Осем на живо

Доц. д-р Георги Милошев и доц. д-р Милена Георгиева ще бъдат първите лектори в "Списание 8 НА ЖИВО" на 8 октомври, 2017. Заповядайте на целодневното събитие в зала "Люмиер" в София, за да чуете лекцията им на тема "Епигенетика: ДНК не е нашата съдба" и да се срещнете с още 7 автори на Списание 8.