Comet Assay

State-of-the-art comet images

Atomic Force Microscopy

S. cerevisiae chromatin fibers

DNA Gel Electrophoresis

MNase sensitivity assay

Light Micoscropy

S. cerevisiae ageing cell morphology

Можем ли да повлияем съзнателно гените си?


„Историите на Теди“ – видео поредица за истории на вдъхновяващи личности



https://www.facebook.com/tedi.stories/videos/2587374044624991/


В днешната история Теди Петрова представя една жена-учен, молекулярен биолог, която споделя пътя и опита си - Милена Георгиева.

В тази история центърът на вниманието е насочен към една интересна тема, а именно - каква информация предаваме генетично на бъдещите си поколения и как можем да въздействаме положително. 
/https://www.facebook.com/tedi.stories/videos/2587374044624991/

Какво е приложението на фотографията в науката?


В рубриката „Обективът разказва” наш водач беше проф. Георги Милошев – ръководител на Лаборатория по молекулярна генетика в Институтa по молекулярна биология към Българската академия на науките. Вижте!

https://www.bnt.bg/bg/a/obektivt-razkazva-fotoizobrazhenieto-i-negovoto-prilozhenie-v-naukata

https://www.bnt.bg/bg/a/obektivt-razkazva-fotoizobrazhenieto-i-negovoto-prilozhenie-v-naukata

Биоритми и гени



https://drive.google.com/file/d/1edRET8rBBPHwxiF8Vv9Hf3WpXSaQFHbb/view?usp=sharing

Промяната в сезоните, редуването на зимното и лятното часово време, транс-океанските полети, придружени с рязка смяна на часовите зони и други, са фактори, които влияят върху нашето здраве и променят нормалния ход на нашия биологичен часовник.

Как бихме могли да управляваме този часовник и изобщо има ли механизми, по които да се настройваме правилно към цикличността в смяната на условията на заобикалящата ни среда, са въпроси, които вълнуват всички нас.

Някои от отговорите на тези въпроси и за най-новите постижения в тази сфера на науката Хронобиология може да чуете от доц. Милена Георгиева по БНР, програма Хоризонт в предаването "Нощен Хоризонт".

Лабиринти на познанието (1001 защо – Ефир знание)


Отворен биокод, гражданска наука, гаражна биология, трансхуманизъм – под тези названия през последните 10 години възникна и се оформи едно движение, част от хакерските и мейкърските култури, което набира все по-висока скорост. Какво мотивира убежденията на хората, които се самоопределят като биохакери и твърдят, че всеки е в правото си сам да променя своето тяло в частни лаборатории както с помощта на подкожни чипове, импланти и светодиоди, така и чрез авангардни технологии за редакция на гени като CRISPR? До къде може да стигнат експериментите с тези модификации, които не само се опитват да се справят с нелечими засега заболявания, но и вече преодоляват границите между растения, животни, хора и машини в името на подобряването на естествения потенциал на Хомо Сапиенс? Или всичко това е част от природната еволюция?
Отговорите търсим с помощта на доктора на биологическите науки, проф. Георги Милошев, ръководител на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология при БАН.
Биохакерство

First NATO training course




First NATO Training course - “Methods in Genotoxicity Detection” organized under the NATO SPS MYP “A Field Detector for Genotoxicity from CBRN and Explosive Devices”

The training course took place between 12th March and 15th March, 2018 in Sofia, Bulgaria, at the Institute of Molecular Biology, Bulgarian Academy of Sciences.


The course covered fundamental molecular and biochemical techniques used in the cytotoxicity and genotoxicity testing in general. Special emphasis was put on the method of Comet Assay. The main aim of the training course was to provide the participants an integrative overview of the complex genetic and cellular processes under genotoxic stress.