Comet Assay

State-of-the-art comet images

Atomic Force Microscopy

S. cerevisiae chromatin fibers

DNA Gel Electrophoresis

MNase sensitivity assay

Light Micoscropy

S. cerevisiae ageing cell morphology

Гени и гении

https://drive.google.com/file/d/1_bHKSKyqKMxIKcKrBwynysO9AYCDXZf_/view?usp=sharing


В първия учебен ден, с генетика доц. Милена Георгиева ще търсим отговори на въпроси като: Колко от това децата ни да бъдат добри ученици зависи от гените?
Можем ли променим и подобрим гените?
Как влияе начинът на хранене върху гените?
Винаги ли се проявяват наследствените заболявания? и
много други теми от областта на епигенетикатa.

Водещ: Мая Данчева






Можем ли да повлияем съзнателно гените си?


„Историите на Теди“ – видео поредица за истории на вдъхновяващи личности



https://www.facebook.com/tedi.stories/videos/2587374044624991/


В днешната история Теди Петрова представя една жена-учен, молекулярен биолог, която споделя пътя и опита си - Милена Георгиева.

В тази история центърът на вниманието е насочен към една интересна тема, а именно - каква информация предаваме генетично на бъдещите си поколения и как можем да въздействаме положително. 
/https://www.facebook.com/tedi.stories/videos/2587374044624991/

Какво е приложението на фотографията в науката?


В рубриката „Обективът разказва” наш водач беше проф. Георги Милошев – ръководител на Лаборатория по молекулярна генетика в Институтa по молекулярна биология към Българската академия на науките. Вижте!

https://www.bnt.bg/bg/a/obektivt-razkazva-fotoizobrazhenieto-i-negovoto-prilozhenie-v-naukata

https://www.bnt.bg/bg/a/obektivt-razkazva-fotoizobrazhenieto-i-negovoto-prilozhenie-v-naukata

Биоритми и гени



https://drive.google.com/file/d/1edRET8rBBPHwxiF8Vv9Hf3WpXSaQFHbb/view?usp=sharing

Промяната в сезоните, редуването на зимното и лятното часово време, транс-океанските полети, придружени с рязка смяна на часовите зони и други, са фактори, които влияят върху нашето здраве и променят нормалния ход на нашия биологичен часовник.

Как бихме могли да управляваме този часовник и изобщо има ли механизми, по които да се настройваме правилно към цикличността в смяната на условията на заобикалящата ни среда, са въпроси, които вълнуват всички нас.

Някои от отговорите на тези въпроси и за най-новите постижения в тази сфера на науката Хронобиология може да чуете от доц. Милена Георгиева по БНР, програма Хоризонт в предаването "Нощен Хоризонт".

Лабиринти на познанието (1001 защо – Ефир знание)


Отворен биокод, гражданска наука, гаражна биология, трансхуманизъм – под тези названия през последните 10 години възникна и се оформи едно движение, част от хакерските и мейкърските култури, което набира все по-висока скорост. Какво мотивира убежденията на хората, които се самоопределят като биохакери и твърдят, че всеки е в правото си сам да променя своето тяло в частни лаборатории както с помощта на подкожни чипове, импланти и светодиоди, така и чрез авангардни технологии за редакция на гени като CRISPR? До къде може да стигнат експериментите с тези модификации, които не само се опитват да се справят с нелечими засега заболявания, но и вече преодоляват границите между растения, животни, хора и машини в името на подобряването на естествения потенциал на Хомо Сапиенс? Или всичко това е част от природната еволюция?
Отговорите търсим с помощта на доктора на биологическите науки, проф. Георги Милошев, ръководител на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология при БАН.
Биохакерство