31 Май - Ден срещу Тютюнопушенето

На 31 май - всяка година, в много страни се организират събития, насочени към повишаване на информираността за рисковите заболявания в следствие на тютюнопушене и опосредствено излагане на тютюнев дим, така също и за превенцията и ограничаването на тютюнопушенето сред насeлението.

👉По данни на СЗО глобалната епидемия от тютюн годишно води до смъртта на около 6 милиона души в света, от които над 600 000 непушачи умират вследствие излагане на вторичен тютюнев дим. 

👉Ако тенденцията за увеличаване на употребата на тютюневите изделия се запази, през 2030 година се очаква 8 милиона души да загубят живота си заради тях. 

По темата за #гените, взаимодействието им с околната среда и ролята им в нашите вредни навици и пристрастяването към тях говорихме с журналиста Maya днес рано сутринта по БНР Нощен Хоризонт.

Интервюто можете да чуете тук 👇
https://drive.google.com/file/d/1CIFnN_wbM5Enzj4e1fYuSmM1EYTfMkHW/view?usp=sharing

#гени #начиннаживот #епигенетика #тютюнопушене #вреднинавици #изборзаживот

Read More

Духът на здравето: Връзката между гените, храненето и човешкото здраве

 За интимната връзка между нашите гени и храната в компанията на изключителната д-р Щонова в предаването Духът на здравето

В "Духът на здравето" с д-р Неделя Щонова: Може ли начинът, по който се храним, да промени нашата генетична съдба?

Храната, която ние приемаме всеки ден, регулира изявата на нашите гени. Как ежедневните ни избори водят до изменение в гените и кои са биологичните сили, които движат нашето хранително поведение?

Гост по темата е доц. д-р Милена Георгиева, молекулярен биолог към БАН.

 

 

Read More

За Гените и коронавируса - "Алтернативата" с Миролюба Бенатова

За Гените и коронавируса - може ли да разберем дали сме предразположени към тежко протичане на болестта. Разговор с професора по молекулярна биология Георги Милошев в предаването "Алтернативата" с водещ Миролюба Бенатова.

 

 

Read More

Гени и интелект

Доц. Милена Георгиева - гост на БНР

Няма ген за интелигентност. Говорим за една плеяда от гени, стотици, които взаимодействат различно и определят различните интелектуални способности на всеки от нас. това каза в предаването "Нощен хоризонт" генетикът и молекулярен биолог доц. Милена Георгиева от Института по молекулярна биология към БАН.

„2002 година беше разчетен човешкият геном. Преди това можехме само да спекулираме доколко в семейство на родители, които са гениални, се раждат гениални деца, просто една гола статистика. След секвенирането и разчитането на човешкия геном вече започнахме да говорим за гени и генни варианти, които са отговорни за нашите мисловни способности.“

Интервюто с доц. Милена Георгиева чуйте на: http://bnr.bg/horizont/post/101181409/milena-georgieva-dalech-sme-ot-razbiraneto-na-ezika-na-jivota

Read More

Гени и гении

Гените и гениите! 

В първия учебен ден, с генетика доц. Милена Георгиева ще търсим отговори на въпроси като: Колко от това децата ни да бъдат добри ученици зависи от гените?

Можем ли променим и подобрим гените?

Как влияе начинът на хранене върху гените?

Винаги ли се проявяват наследствените заболявания? и

много други теми от областта на епигенетикатa.

Нощен Хоризонт

Водещ: Мая Данчева

Read More

Можем ли да повлияем съзнателно гените си?

„Историите на Теди“ – видео поредица за истории на вдъхновяващи личности

В днешната история Теди Петрова представя една жена-учен, молекулярен биолог, която споделя пътя и опита си - Милена Георгиева.

В тази история центърът на вниманието е насочен към една интересна тема, а именно - каква информация предаваме генетично на бъдещите си поколения и как можем да въздействаме положително. 

/https://www.facebook.com/tedi.stories/videos/2587374044624991/

Read More

Биоритми и гени

Биоритми и гени

Промяната в сезоните, редуването на зимното и лятното часово време, транс-океанските полети, придружени с рязка смяна на часовите зони и други, са фактори, които влияят върху нашето здраве и променят нормалния ход на нашия биологичен часовник.

Как бихме могли да управляваме този часовник и изобщо има ли механизми, по които да се настройваме правилно към цикличността в смяната на условията на заобикалящата ни среда, са въпроси, които вълнуват всички нас.

Някои от отговорите на тези въпроси и за най-новите постижения в тази сфера на науката Хронобиология може да чуете от доц. Милена Георгиева по БНР, програма Хоризонт в предаването "Нощен Хоризонт".

Read More

БЪДЕЩЕТО СЕГА

http://darikradio.bg/koi-govori-badestoto-dnes.html

Четирима учени участват в предаването. Те са час от лабораторията по експериментални изкуства SymbioMatter .
В студиото са Невена Иванова, Институт по социология към БАН,
доц. Георги Милошев и доц. Милена Георгиева от Института по молекулярна биология,
Рене Бекман, дизайнер, педагог и съосновател на програмата по дигитално изкуство.

Дебатът "Проектиране на човека: CRISPR-CAS9 и само-моделирането на гените" ще се състои между двама биолози и двама представители на изкуството и философията, всичките членове на symbiomatter: лаборатория за експериментални изкуства в Червената къща на 10.01.2018 от 18.30h. Темата ще бъде CRISPR – най-новият и революционен метод за модифициране на гени, който набира все по-широка популярност поради своята относителна простота, прецизност и достъпност. Поводът за дебата е първият опит за модифициране на човешки геном, който не се случи в болница или университетска лаборатория, а на публична конференция в Сан Франциско през октомври тази година, по време на която Джосая Зайнър, бивш биохимик от НАСА и понастоящем адвокат за отворена наука, си инжектира модифицирана ДНК. Дебатът ще дискутира техническите аспекти на този експеримент – какво означава да се модифицират гени с помощта на CRISPR, какви рискове крие това, доколко CRISPR е технология, готова за прилагане към хора. Дебатът също така ще постави по-широки философски и етически въпроси, свързани с потенциалното проектиране на човешката природа. Трябва ли науката и най-новите технологии да са достъпни до всеки или е по-добре те да бъдат централно регулирани? Какво означава да си човек в ерата на CRISPR? На кого принадлежи тялото и живота ни? Имаме ли право да проектираме сами себе си и съществуват ли граници, отвъд които не би трябвало да преминаваме? Бихме ли могли чрез модифициране на себе си да се подготвим за евентуални драстични промени, предизвикани в нашата екологична среда от ерата на Антропоцена?

Лектор: Невена Иванова
Участници в дебата: доц. Георги Милошев, доц. Милена Георгиева, Рене Беекман, Невена Иванова

Лабораторията за експериментални изкуства symbiomatter предлага платформа за диалог, обмен и сътрудничество между художници, музиканти, архитекти, дизайнери, учени, инженери и политици, които биха искали да експериментират с най-новите био-, нано- и дигитални технологии и творчески да се ангажират с технонауките и тяхното въздействие върху културата и обществото. 

Read More

Препрограмиране на гените

Живеем във времена, в които думите ДНК, генетика и гени имат различен смисъл. Чуваме ги навсякъде, говорим за тях много често. Почти във всички медии се дискутират теми, свързани с тях.

Но дали сме наясно, че сме на прага на революция в сферата на ДНК технологиите?
Дали осъзнаваме колко близо е науката до препрограмиране на гените и живота?

Доц. Георги Милошев и доц. Милена Георгиева разказват пред обектива на БНТ1 в репортаж, направен от журналиста Петър Георгиев, за най-новите достижения на техниката за редакция на генома - "Криспър-кас".

                                                          Препрограмиране на живота

Read More

Игра на гени и гении

ИГРА НА ГЕНИ И ГЕНИИ 

или 

РЕВОЛЮЦИЯ В БИОМЕДИЦИНАТА 

На 14 май от 17.30 часа на Голяма сцена в Театър София
ще разкажем за предизвикателствата пред които сме изправени в областта на съвременната биомедицина.

Системата CRISPR/Cas9 (за кратко наричана само CRISPR) е най-новата придобивка на геномните редакторски инструменти. Бързината, успеваемостта, точността и леснотата на изпълнение са предпоставка тази техника да се прилага в области като медицина, екология, хранителна-промишленост, земеделие и биотехнология. 

Нека си представим света, който ни заобикаля – храната, здравето ни, растенията в градината, зеленчуците, които отглеждаме, домашните любимци, животните и птиците в парка, насекомите….

Какво бихме искали да променим?

С новата техника всяко нещо, което има ДНК, може да бъде променено по наше желание и фантазия. Като тази промяна не изисква нито много средства, не внася големи промени в генома, нито внедрява гени от други организми и е сравнително лесна за изпълнение. Много прилича на научна-фантастика и като че ли ни връща към далечната 1932 г., когато Олдъс Хъксли в своя роман „Прекрасният нов свят“ описва фантазиите си за идеален свят, в който всички хора са изкуствено създадени. Фантастика за онова време -  в съвременния свят идеите на Хъксли изглеждат плашещо актуални. Събития, които изглежда се случват точно сега в областта на науката биология.
Готови ли сме за всичко това?

Read More

Genes and the Environment

To what extent genes influence health and development of a child?

Are there "bad" genes that can turn child's fate upside down?

Read More

Topic of the day

Topic of the day

Денят започва с ДНК

Read More