Comet Assay

State-of-the-art comet images

Atomic Force Microscopy

S. cerevisiae chromatin fibers

DNA Gel Electrophoresis

MNase sensitivity assay

Light Micoscropy

S. cerevisiae ageing cell morphology

Symbiomatter

 

 
http://binar.bg/66152/na-krstoptya-mezhdu-nauka-i-izkustvo/?adysfont=true
„Симбиоматър“ е първото сдружение в България, което подава ръка на изкуството и търси сътрудничество

Symbiomatter: лаборатория за експериментални изкуства е създадена през 2016 година с цел да се превърне в инкубатор за проекти на границата на изкуството, науките и технологиите. Сдружението вярва, че подобен вид изкуство развива усет и екпериментален подход към нови възможности и перспективи, създадени от развитието на новите технологии и науката. Symbiomatter организира образователна програма във формата на работилници, лекции и курсове в областта на изкуството, науката и технологиите, и техните пресечни точки. Тази програма цели демократизиране на науката и най-новите технологии като ги прави достъпни до по-широк кръг от обществото. Надяваме се това да доведе до ангажирането на големи групи от обществото по съвременните теми за технологиите и техния потенциал и рискове, както и сътрудничеството между специалисти от различни области и съответно до нови оригинални решения на социални и обществени проблеми. В дългосрочен план, Symbiomatter: лаборатория за експериментални изкуства цели да създаде собствено пространство (био-лаборатория), в която неговите членове могат (еднолично или в сътрудничество) да извършват научни или артистични експерименти и изследвания. Дружеството има специален интерес към изследвания които са пренебрегнати от институционализираните науки, технологии и изкуства поради липса на интерес, финансиране или директна обществена полза. В този смисъл, проектите в нашата публична лаборатория ще са открито експериментални, интердисциплинарни и отворени към неочакваното и непридвидимо новото, тоест отварящо творческия потенциал на бъдещи възможности, които невинаги можем да (пред)видим от хоризонта на настоящето.
Symbiomatter: лаборатория за експериментални изкуства е член на широка мрежа от международни организации изследващи границата на изкуството, науката и технологиите, както обществени био-лаборатории, така и институционализирани научни центрове. Чрез съвместни проекти, финансирани от Еразъм, Европейската комисия, Америка за България, Японската фондация и други институции, както и чрез работилници, лекции, изложби и фестивали представящи работата на международно признати учени и художници, смятаме да предоставим на българската общественост достъп до международните тенденции на границата между изкуството, науката и технологиите.
Етическият код на нашата лаборатория е: анти-дисциплинарност, инклузивност, прозрачност, свобода, безопасност, сътрудничество, open source.

http://binar.bg/66152/na-krstoptya-mezhdu-nauka-i-izkustvo/ 

 

 

 

"Symbiartic: изкуство чрез наука"


https://www.bnt.bg/bg/a/izkustvo-chrez-nauka
Произведения на световноизвестни творци, вдъхновени от науката, ще бъдат представени на изложбата "Symbiartic: изкуство чрез наука" от 17 - 19 ноември в Sofia Tech Park. 
Symbiartic е една необичайна изложба, която създава точка на пресичане между научни феномени и артистичната им интерпретация. Нарича се SciArt - изкуство, вдъхновено от фундаменталната наука, което пресъздава вечната жажда на човека да вникне в природата на собственото си съществуване. Повече за нея в студиото на "Денят започва с култура" разказаха куратора Розалия Циканделова, актрисата Валерия Георгиева и доц. д-р Георги Милошев, ръководител на Лаборатория по молекулярна генетика към ИМБ-БАН.

Професии с бъдеще

Безплатно изложение показва на учениците и родителите кои са професиите с бъдеще

Професия: Молекулярен биолог

Молекулярна биология

Науката и научните открития са това, което движи човечеството напред. Благодарение на тях днес можем да се придвижваме бързо от точка до точка, да се свързваме помежду си дори и да се намираме на стотици хиляди километри един от друг, да живеем по-уютно и лесно, да бъдем здрави, да познаваме света около нас, да вдигнем поглед към Вселената и звездите, да планираме мисии до Марс. А в бъдеще все по-важно значение ще имат научните достижения в сферата на генетиката и молекулярната биология. Те ще ни помогнат да се справяме по-успешно с болестите - да ги лекуваме и предотвратяваме - и дори да удължим живота си.

Да бъдеш учен често е голямо предизвикателство, понеже трябва да имаш солидни познания, в случая по биология, химия и физика, и да се стремиш непрекъснато да ги развиваш, както и да ги обогатяваш с нови в други сфери, свързани с новите технологии например. Но тази професия може да е и доста интересна, особено за хора, жадни за знания и с желание да работят за кауза и да бъдат полезни на обществото. Разгадаването на тайните на човешкия геном, търсенето на механизми и начини, чрез които организмът успешно да се бори с развитието на невродегенеративни и злокачествени заболявания, разработване на съвременни лекарства и терапии на социално значими заболявания са ежедневие в професията молекулярен биолог.

Повече за професията разказва Милена Георгиева, учен и изследовател в сферата на молекулярната биология, генетика и епигенетика:
http://www.karieri.bg/karieren_klub/suveti/3072931_profesiia_molekuliaren_biolog/

 



Фестивал Свободата да бъдеш

Свободата да бъдеш
Всеки трябва да живее дълго, но никой не трябва да бъде стар“, казва Джонатан Суифт, английски писател и журналист (1667-1745).
За съжаление, обаче, стареенето е неизменна част от живота. С времето клетките, тъканите и органите са изхабяват, гените започват да работят неправилно, трупат се мутации.
С други думи, стареем!
Защо, обаче, някои стареят бързо, а други изглеждат с десетки години по-млади от връстниците си?
Защо дори еднояйчните близнаци стареят различно? Та нали имат една и съща ДНК?!
Отговорът на тези въпроси е един и се крие в науката Епигенетика. Основният ѝ предмет е онази наследственост, която не се крие в гените, а в начина, по който те работят. Генетично сме почти еднакви, но епигенетично сме различни. Изглежда, че ДНК не е нашата съдба, защото независимо, че носи наследствената информация, съществуват механизми, които определят как тази информация ще работи.
Пътешествието, на което ще се отправим, ще бъде изпълнено с идеи и епигенетични рецепти за здравословно остаряване, взети от научната практика. Ще се гмурнем дълбоко в дебрите на човешкия геном, за да разберем най-интимните механизми, които карат гените ни да работят по един или друг начин. И разбира се, няма да крием крайната си цел, а именно да накараме нашата генетика да функционира така, че да остаряваме здравословно.

Списание ОСЕМ на живо

 Списание Осем на живо

Доц. д-р Георги Милошев и доц. д-р Милена Георгиева ще бъдат първите лектори в "Списание 8 НА ЖИВО" на 8 октомври, 2017. Заповядайте на целодневното събитие в зала "Люмиер" в София, за да чуете лекцията им на тема "Епигенетика: ДНК не е нашата съдба" и да се срещнете с още 7 автори на Списание 8.

Наука за обществото

Мисия на Лаборатория по молекулярна генетика на дрожди, ИМБ-БАН е не само да извършва високо-технологични научни изследвания в сферата на генома и геномната пластичност в отговор на сигналите от околната среда, но и да комуникира науката си на достъпен, интересен и научно коректен език.

http://bnr.bg/hristobotev/post/100851056
Как обаче да се справим с предизвикателството, наречено "автоцензура" и как да гарантираме научната издържаност на всяка научно-популярна публикация бяха теми за разговор в предаването "Мрежата" на БНР, Програма "Христо Ботев" на 08.07.2017. 
Гости на предаването бяха г-жа Ганета Сагова - гл. редактор на Списание "ОСЕМ, д-р Владимир Божилов - гл. редактор на Списание "ВВС Знание" и доц. д-р Милена Георгиева, част от колектива на Лаборатория по молкеулярна генетика на дрожди.

TEDxSofia 2017

 Milena Georgieva

Колко често в ежедневието си чуваме думите „ДНК“, „гени“, „генетичен код“, „код на здравето“, „гени на младостта“….
Всичко около нас е ДНК. Хаштагове в социалните медии, реклами на компании за козметични продукти, убеждаващи ни, че са открили гените на младосттa. ДНК технологиите превземат нашето ежедневие, стават неизменна част от нашия живот и тази тенденция ще се разраства.
Пътешествието, на което Милена ни води е в „Чудната страна на нашия геном“. Разгръщаме „Книгата на живота“, за да надникнем в човешката история, да усетим настоящето и да погледнем в бъдещето….
Благодарение на познанията за човешката генетика и на технология, която беше взета назаем от бактериите, преди няколко години беше разработена методиката КРИСПЪР-КАС. Днес тя е внедрена в почти всички сфери на съвременната биологична наука. До момента това е най-прецизният инструмент за редакция на гени. Работи с точността и прецизността на скалпел и ни позволява да си играем с нашите гени.
До къде бихме стигнали?
Готови ли сме?
Искаме и трябва ли да работим с Криспър?
…въпроси, които ни предизвикват да бъдем преки участници в процеса, за да може всеки един от нас информирано и в съзвучие със собствените си морални и етични норми да вземе решение за себе си, за децата си, даже за тези, които още не са се родили…

Представянето на доц. д-р Милена Георгиева на TEDxSofia 2017 може да видите на:
Тайните на човешкия геном
 

Astrobiology meets life bona fide


Master degree students in Astrophysics from Sofia University were guests in our lab doing their practical exercises on the course of Astrobiology. They excitingly encountered with the origin of life bona fide by extracting their own DNA during their first experience with Biology work.

Fun, hands down and lots of questions accompanied the lab work and successfully ended with their own DNA samples being visualized under the UV light. The practical exercises turned in an amusement for us and apparently for them, also. We were impressed by their intelligent curiosity and really hope they will remember the first hands-on experience in a molecular biology lab.