Comet Assay

State-of-the-art comet images

Atomic Force Microscopy

S. cerevisiae chromatin fibers

DNA Gel Electrophoresis

MNase sensitivity assay

Light Micoscropy

S. cerevisiae ageing cell morphology

Showing posts with label генетика. Show all posts
Showing posts with label генетика. Show all posts

Гени, храна , стареене


"Духът на здравето": Каква е връзката между храната и човешкия геном?

Разговор с доц. д-р Милена Георгиева, молекулярен биолог

 В "Духът на здравето" ще говорим за нещо, което касае всеки от нас - каква е връзката между храната и човешкия геном. Т.е. възможно ли е храненето да повлиява нашата ДНК съдба? 

 

 

Гени и индивидуалност

Разговор на Росица Панайотова с доц. д-р Милена Георгиева в „Лабиринти на познанието“

Неотдавна информационните агенции съобщиха, че по време на разкопки в Дания, учени са успели да извлекат ДНК на 5700 години от парче брезова смола, използвано като дъвка по време на неолита. С негова помощ установили, че е дъвкано от жена със сини очи, тъмна кожа и тъмна коса, а тъй като в находката откриват и ДНК от патица и лешник, допускат, че вероятно преди дъвката тя е яла точно това, дори се натъкват на стара версия на вируса на мононуклеозата, както и на един от причинителите, предизвикващи пневмония. 

Постижението се смята за голям успех, защото най-често древна ДНК по правило е извличана от от кости или зъби. Проучванията продължават и тепърва ще доказват каква част от гените предопределя човешката индивидуалност и как се е променяла във времето.

Докъде е стигнала в изводите си по тези въпроси съвременната наука?

 

Храна, гени, стрес и епигенетика

В навечерието на Първи юни в ефира на Нощен Хоризонт говорихме с Мая Данчева за влиянието на нашите ежедневни избори върху живота и здравето на нашите деца.
Интервюто може да чуете тук.


Генна редакция - митове и реалност



Как чрез генетичната ножица могат да се лекуват болести чрез изрязване на вредните гени? И морално ли е създаването на "дизайнерски бебета"? Каква е ролята на българската наука за клониране и редактиране на гени? 
Говори доц. Милена Георгиева, доцент по молекулярна биология към БАН.
Генна редакция - митове или реалност

В помощ на имунната защита на организма през пролетта и в условията на епидемия


Доц. д-р Милена Георгиева разказва в интервю с Ирина Вълчанова, журналист в БНР, Христо Ботев за това как можем да помогнем на имунната защита на организма през пролетта и в условията на епидемия.


Ratio Podcast


https://ratio.bg/podcast/39/

Генетика и Епигенетика

Новият епизод на Ratio Podcast дава началото на вълна от засилено женско присъствие в епизодите ни през месец март.
Разговорът ни с доц. д-р Милена Георгиева се фокусира върху гените - тяхното влияние върху нас и нашето влияние върху тях.
Ще чуете:
— Как се променя разбирането ни за наследствените черти от Древна Гърция до днес?
— Има ли научен консенсус за влиянието на епигенетиката (факторите на средата)?
— Как си взаимодействат генетиката или епигенетиката?
— Как изглежда бъдещето след широко навлизане на генно редактиране с CRISPR/Cas-9?

Професии с бъдеще

Безплатно изложение показва на учениците и родителите кои са професиите с бъдеще

Професия: Молекулярен биолог

Молекулярна биология

Науката и научните открития са това, което движи човечеството напред. Благодарение на тях днес можем да се придвижваме бързо от точка до точка, да се свързваме помежду си дори и да се намираме на стотици хиляди километри един от друг, да живеем по-уютно и лесно, да бъдем здрави, да познаваме света около нас, да вдигнем поглед към Вселената и звездите, да планираме мисии до Марс. А в бъдеще все по-важно значение ще имат научните достижения в сферата на генетиката и молекулярната биология. Те ще ни помогнат да се справяме по-успешно с болестите - да ги лекуваме и предотвратяваме - и дори да удължим живота си.

Да бъдеш учен често е голямо предизвикателство, понеже трябва да имаш солидни познания, в случая по биология, химия и физика, и да се стремиш непрекъснато да ги развиваш, както и да ги обогатяваш с нови в други сфери, свързани с новите технологии например. Но тази професия може да е и доста интересна, особено за хора, жадни за знания и с желание да работят за кауза и да бъдат полезни на обществото. Разгадаването на тайните на човешкия геном, търсенето на механизми и начини, чрез които организмът успешно да се бори с развитието на невродегенеративни и злокачествени заболявания, разработване на съвременни лекарства и терапии на социално значими заболявания са ежедневие в професията молекулярен биолог.

Повече за професията разказва Милена Георгиева, учен и изследовател в сферата на молекулярната биология, генетика и епигенетика:
http://www.karieri.bg/karieren_klub/suveti/3072931_profesiia_molekuliaren_biolog/

 



Фестивал Свободата да бъдеш

Свободата да бъдеш
„Всеки трябва да живее дълго, но никой не трябва да бъде стар“, казва Джонатан Суифт, английски писател и журналист (1667-1745).
За съжаление, обаче, стареенето е неизменна част от живота. С времето клетките, тъканите и органите са изхабяват, гените започват да работят неправилно, трупат се мутации.
С други думи, стареем!
Защо, обаче, някои стареят бързо, а други изглеждат с десетки години по-млади от връстниците си?
Защо дори еднояйчните близнаци стареят различно? Та нали имат една и съща ДНК?!
Отговорът на тези въпроси е един и се крие в науката Епигенетика. Основният ѝ предмет е онази наследственост, която не се крие в гените, а в начина, по който те работят. Генетично сме почти еднакви, но епигенетично сме различни. Изглежда, че ДНК не е нашата съдба, защото независимо, че носи наследствената информация, съществуват механизми, които определят как тази информация ще работи.
Пътешествието, на което ще се отправим, ще бъде изпълнено с идеи и епигенетични рецепти за здравословно остаряване, взети от научната практика. Ще се гмурнем дълбоко в дебрите на човешкия геном, за да разберем най-интимните механизми, които карат гените ни да работят по един или друг начин. И разбира се, няма да крием крайната си цел, а именно да накараме нашата генетика да функционира така, че да остаряваме здравословно.

Препрограмиране на гените


Живеем във времена, в които думите ДНК, генетика и гени имат различен смисъл. Чуваме ги навсякъде, говорим за тях много често. Почти във всички медии се дискутират теми, свързани с тях.

Но дали сме наясно, че сме на прага на революция в сферата на ДНК технологиите?
Дали осъзнаваме колко близо е науката до препрограмиране на гените и живота?

Доц. Георги Милошев и доц. Милена Георгиева разказват пред обектива на БНТ1 в репортаж, направен от журналиста Петър Георгиев, за най-новите достижения на техниката за редакция на генома - "Криспър-кас".

http://news.bnt.bg/bg/a/preprogramirane-na-zhivota
                                                          Препрограмиране на живота

БНР - Програма Христо Ботев

Лабиринти на познанието - БНР
За най-важните научни открития в областта на съвременната Биомедицина в предаването "Лабиринти на познанието" с водещ г-жа Панайотова разказват доц. Георги Милошев и доц. Милена Георгиева.