„Всеки трябва да живее дълго, но никой не трябва да бъде стар“, казва Джонатан Суифт, английски писател и журналист (1667-1745).
За съжаление, обаче, стареенето е неизменна част от живота. С времето
клетките, тъканите и органите са изхабяват, гените започват да работят
неправилно, трупат се мутации.
С други думи, стареем!
Защо, обаче, някои стареят бързо, а други изглеждат с десетки години по-млади от връстниците си?
Защо дори еднояйчните близнаци стареят различно? Та нали имат една и съща ДНК?!
Отговорът на тези въпроси е един и се крие в науката Епигенетика.
Основният ѝ предмет е онази наследственост, която не се крие в гените, а
в начина, по който те работят. Генетично сме почти еднакви, но
епигенетично сме различни. Изглежда, че ДНК не е нашата съдба, защото
независимо, че носи наследствената информация, съществуват механизми,
които определят как тази информация ще работи.
Пътешествието, на което ще се отправим, ще бъде изпълнено с идеи и
епигенетични рецепти за здравословно остаряване, взети от научната
практика. Ще се гмурнем дълбоко в дебрите на човешкия геном, за да
разберем най-интимните механизми, които карат гените ни да работят по
един или друг начин. И разбира се, няма да крием крайната си цел, а
именно да накараме нашата генетика да функционира така, че да остаряваме
здравословно.
Български
